TODAY'S METAL

Не знам колко пъти изслушах този албум в последните 12 часа. По груби сметки... около 15 пъти. Точно както обещаваха прес-релийзите, така и се оказа - "You Only Live Twice" е най-тежкият албум на Pain досега, в който мастърмайндът на проекта бай Пешо Тетгрен показва завидни музикантски, вокални и продуцентски умения. Аз лично бих допълнил, че освен тежък, този албум е и сравнително мрачен за групата, но да не губим време, а да ви разясня набързо какво ви чака зад гърба на Painhead (симпатягата на обложката). Не съм особено голям фен на track-by-track ревютата, но това тук си заслужава. И така. Откриването е за "Let Me Out" - бърза песен  с леко пънкарски/моторхедски ритъм и солидна електронна подложка. Типичен откриващ трак за Pain. Веднага след него идва една от най-добрите песни в албума - "Feed the Demons". Мрачна, мощна, тежка и перфектна за концерти, в нея Петер пее с 3 или 4 типа вокали, напомняйки ни за миг, че той е стоял зад микрофоните на не един и два дет метъл проекта. "The Great Pretender" е друга страхотна песен от албума! Типичен индъстриъл метъл с модерна електроника и опростен NDH риф. Мелодична, запяваща се, зарибяваща и даваща сериозни предпоставки за куфеене (включително и по време на концерти) песен. Ако има втори сингъл към албума, то той определено трябва да е за нея. Скоростта се снишава леко със заглавната "You Only Live Twice" - среднотемпова, по-лекичка песен, която успя да ми напомни доста на "Same Old Song" (просто са в един дух) и незнайно защо докато я слушах ми се загнезди мисълта, че би била адски подходяща за интро на героична анимация с роботи... Но както и да е. Следва сингъла, предизвикал най-разностранни мнения, а именно "Dirty Woman". Признавам, че съм от страната на онези, които не бяха кой знае колко очаровани да чуят как Pain правят песен в стил "AC/DC на стероиди". Песента не е лоша сама по себе си, но на мен някак не ми се вписва в представите за това как би трябвало да звучи Pain. Болшинството фенове обаче харесаха песента, така че явно бай Пешо е изпълнил успешно задачката си. "We Want More" пък е песента, в която улових волна или неволна заемка от "Zerstören" на Rammstein. Правя сравнението, защото началният риф и електрониката към него са почти 1:1 с песента на немците. Съмнявам се обаче г-н Тетгрен да има нужда да заимства от когото и да било, така че се успокоявам с факта, че "великите умове мислят еднакво" и спирам дискусията. Песента сама по себе си е адски силна, с много добре заложена електроника. Като цяло ми напомни на песен, излязла от "Nothing Remains the Same". "Leave Me Alone" пък е една от песните, които не успяха да ме грабнат. Мрачна, среднотемпова и леко безлична, тя сякаш служи за мост към размазващата "Monster". Страшно тежка, мрачна, с мачкащи рифове, с направо брутален край, но същевременно и мелодична като цяло. Предразполага към жестоко куфеене и дава енергия горе-долу колкото енергийната напитка със същото име, изпита на екс. За финал (на обикновеното издание) остава "Season of the Reaper". В момента не се сещам да съм слушал някога по-дълга песен на Pain, но ако има такава - поправете ме. Дълъг почти 7 минути, това е най-тежкия, най-бавен откъм темпо и най-мрачен трак в албума. Дължината е нещото, което ми дойде в повече, но не е болка за умиране, защото все пак става дума за закриваща песен. Меланхоличен и тъжен (емоции, които не сме свикнали да усещаме в албумите на Pain), но удачен край за един повече от добър албум! Искрено ви препоръчвам да си го купите, особено ако заложите на лимитираното издание с бонус тракове, ремикси и лайв-изпълнения, защото ще знаете със сигурност, че парите ви не са отишли на вятъра, а за един почти перфектен метъл продукт, дело на един от най-уважаваните умове на съвременната метъл сцена.

Две песни леко дължеят.
Лично (и субективно) смятам, че на Pain не им отива да правят хард рок. Визирам "Dirty Woman".

Автор: Testset