TODAY'S METAL

Все си мислех, че ще ми отнеме доста време, за да си изградя някакво обособено мнение за излизащия на 22-ри Юли трети студиен албум на Last Winter. Оказа се, че една седмица ми беше достатъчна, защото "The Heart & The Broken Compass" не изненадва с нищо. Той започва там, където свърши неговия предшественик "Under the Silver of Machines" и продължава пътя му. Отново се набляга на алтърнатив рок звученето от края на 90-те и началото на новото хилядолетие, като към него са добавени, щипка глем рок, пауърпоп и дори мъничко метъл. Добрите страни на този албум са няколко. Най-напред, дължината му от 38 минути е много добре подбрана, защото ако този албум беше дори 5 минути по-дълъг, възможността да започне да досажда щеше да стане голяма. Второ, гореспоменатото стилово влияние дава необходимото разнообразие на албума, предоставяйки "на всекиго по нещо". Така откриващата "Copper Bones" удря с типичен алтърнатив рок, докато леко баладичната (и доста пост-гръндж)  "More Than You Know" се очертава като потенциален радио-хит, а "Yellowbelly" показва, че момчетата имат афинитет и към малко по-тежките форми на алтернативната музика. "The Architects" също е песен, която би зарадвала феновете на жанра. Това, което пречи на този албум да ми се хареса наистина, беше... бяха няколко неща. Оставям настрана няколкото песни, които къде по субективни, къде по обективни причини, ми се сториха скучновати и/или безлични, за да обърна внимание на по-малките елементи в "The Heart & The Broken Compass". Например, звученето на барабаните. Ужасно е! Шумът от тях почти заглушава цялата останала музика в няколко от песните, а звукът, идващ от соловия барабан ми докарва главоболие всеки път, щом го чуя. Нещата са приемливи там, където Крис Пок не се е развихрил (което далеч не значава, че пичът няма умения, напротив), но щом започне някоя по-енергична част и ми се налага да намаля звука на колоните и да изпия два аналгина. Друго нещо, което ми направи впечатление (и което честно казано не разбрах защо е така) беше, че групата използва 3 китари. Факт е, че през голяма част от времето една от китарите служи за фон на основните рифове, но това е по-скоро излишно, защото експериментчето май не се е получило кой знае колко удачно. И така, какво се оказва? От 10 песни, горе-долу половината са добри, една е потенциален радио-хит, една е сравнително тежка и няколко са откровено скучни (но кратки). Аз си направих изводите бързо и задържам първоначалното си мнение, че албумът е добър и приятен за слушане (дори със споменатите проблеми), но това не е достатъчно, за да изведе Last Winter на наистина голямата сцена. Чуйте го, преценете сами и  също направете своите изводи. В крайна сметка, това ще ви коства малко повече от половин час.

Барабаните вдигат голям шум, горе-долу като надута нискокачествена MP3-ка.
Няколко песни, предразполагащи към прозявка.
Леко странна китарна работа (някой може да я възприеме и като плюс).

Автор: Stahli