TODAY'S METAL

Hope For the Dying заявиха още с дебютния си албум, че не искат да са "поредната" мелодет/метълкор банда. Днес те ни показват, че са успели в мисията си, давайки на публиката си смесица от симфоничен мелодет, и техничен/прогресив метълкор, която не можем да чуем всеки ден. Разбира се, на ума ми веднага идват асоциации с групи като The Human Abstract и Becoming The Archetype (които вече издадоха своите албуми тази година, вижте ревютата им на сайта), като най-ярка прилика има между чистите вокали на THA и HFTD. За щастие не може да става дума за копиране, защото Hope For the Dying са се повлияли преди всичко от своите прог/пауър метъл любимци, което също може да усетите още в нео-класическото начало на откриващата (ако не броим интрото) песен "Vacillation", а и в някои китарни/клавишни сола, пръснати из албума. Ако по някаква причина обаче ви е страх, че ще чуете чист пауър метъл в този албум - спокойно, няма го. Останал е само един полъх, едно чувство и леко напомняне за него. Албумът като цяло залита в доста посоки и тази е само една от тях. Изобщо, епичните симфоничните партии (от които неведнъж ще настръхнете), присъставщи почти непрестанно в тези 54 минути, техничните/прог рифове, сравнително редките включвания на чисти вокали и християнската тематика на текстовете правят "Dissimulation" един повече от разнообразен и интригуващ албум, на който ще ви се иска да отделите повече от 3 слушания, защото всеки път ще успявате да откриете нещо ново в него. Няма да ви развалям кефа и да ви "отварям очите", а ще ви оставя да чуете сами и да се учудите колко добра работа са свършили тия илинойски момчета. Ще ви подксажа само, че малките неща и сякаш дребните елементи са тези, които да направят "Dissimulation" някак... по-близък до вас. Самотна цигулка, кратко включване на чист вокал, нисък тон от пианото... такива ми ти работи. Обърнете им внимание, наистина. И се съберете с приятели, направете си домашна седянка, сръбнете малко бърбън, надуйте диска от колоните и се надвиквайте с него. Получава се учудващо приятно!

Някои песни са по-дълги от необходимото.
На места не усещате къде е започнала някоя песен и къде е свършила.
Може да проимате усещането, че слушате една едночасова песен.

Автор: Zorn