TODAY'S METAL

Приготвям си биричка и сядам да изслушам дългоочаквания нов албум на Tokyo Blade. Какво ли ми готвят старите кучета след 10-годишното си прекъсване? 40 секунди по-късно от колонките ме връхлитат 80-те години с пълна сила. Дори поглеждам календара, за да се уверя, че не съм се върнал назад във времето. Фалцети, галопиращи китари, пентатонични сола и едно монотонно средно темпо. 3 песни нататък трябва да отида да си взема нова бира. Изглежда питието е успяло да задържи вниманието ми повече отлколкото албума. Напрягам се искрено, за да отсея достойнствата насред постните, но "епични-мачо" текстове, множеството писъци и лошата продукция. Последното за някои хора е плюс, защото харесват суровия дух, който носи, но за мен е недопустимо за банда през новото хилядолетие да прави такива компромиси с качеството на звука. Дойде и моментът, в който трябва да кажа и някоя хубава приказка и с удоволствие ще го направя! Басът! Бас китарата се отличава, има си собствена линия и придава живот на песните. Двамата китаристи си личи, че са от старата школа, защото каквото правят, го правят добре, колкото и клиширано да е. Има някои наистина страхотни сола и мелодии, но и много, които са само за пълнеж. Вокалите също не разочароват. Почва последната песен и съм на косъм да си изплюя бирата! "Night of the Blade" - жестоко парче! Това е перлата на "Thousand Men Strong". Бyрзо, ритмично, надъхващо. Не се усетих как облякох тениската на "Saxon". Силна, спокойна секция и жестоко соло! Страхотен завършек на един посредствен албум, който всички издания по света (почти без изключение) се скъсаха да хвалят и да му поставят 8-ци (ни повече, ни по-малко - толкова). Станах, отидох до колонките, отупах ги от праха и се върнах в 2011-та. 

Вехто звучене.
Монотонен, неоригинален и доста прехвален. Просто... NWOBHM албум.
Свърши ми бирата.

Автор: Roshko