TODAY'S METAL

Ако си мислите, че Septicflesh няма как да надминат невероятния си "Communion", помислете пак. Защото мога смело да твърдя, че "The Great Mass" е не само най-амбициозният, най-епичният, най-изпипаният и най-атмосферичният им албум досега, а и най-добрият. Причините са много. Първо (и най-важно), в този албум няма пълнеж. 10 песни, всяка със собствен заряд, своя история, своя цел и своя концепция. Второ, Пражката филхармония не е коя да е филхармония, а една от най-добрите в света и в този албум може да се убедите в това. 80-те музиканти и хорът от 32-ма човека са не само симфоничен фон, а важна част от албума, вплетена в едно с музиката на момчетата от Septicflesh. Трето - атмосферата. Често казвам за някои албуми, че имат "готина атмосфера", но тук случаят е по-специален, просто защото атмосферата тук идва преди всичко. Докато слушате "The Great Mass" веднага ще се потопите в един мрачен, епичен и страховит паралелен свят, напомнящ на холивудска продукция. Изобщо, този албум е толкова мощен, великански и мачкащ, че изобщо не ви препоръчвам да му се назландисвате или да му мрънкате, още повече на песни като "Mad Architect", които сами по себе си могат не само да накарат космите ви (всичките) да настръхнат, а и преспокойно да срутят блока ви при по-силни децибели. Допълнително приятно "звено" в албума са и чистите бек-вокали на китариста Сотирис Вайенас, който се включва в редки, но напълно подходящи случаи, давайки и блестящ завършек на албума чрез "Therianthropy". Но да кажем и 1-2 лоши думи, макар че не ми се иска особено. Накратко, тук Пражката филхармония има по-голяма роля и повече работа от самите Septicflesh (с изключение на "Rising", където незнайно защо няма оркестрални или симфо-елементи), които не можем да кажем, че впечатляват с кой знае каква инструментална техника. Честно казано за мен това е добре, защото не обичам излишното "техничарстване", но пък знам колко много хора ще забележат именно това като основен минус на албума. Е, надявам се да не съм пропуснал нещо, макар че е напълно възможно, особено в цялата тази велика маса от звуци, която ни предлагат Septicflesh. И ако не отделите няколко десетачки за този албум, просто не знам за кой бихте.

Не особено впечатляваща инструментална работа (макар че май нарочно е така).
Незнайно зщао в "Rising" няма никакви оркестрални партии.

Автор: Undepth