TODAY'S METAL

Samael винаги са били непредвидима група, но това отдавна ни е ясно. И въпреки че неведнъж в последния месец се опитаха да ме убедят, че "Lux Mundi" ще е брутален блек метъл с електроники, аз не се вързах и изчаках културно да чуя за какво иде реч, имайки едно наум от ЕР-то "Antigod". Получи се точно това, което очаквах - "Lux Mundi" продължава там, където свърши "Solar Soul", взимайки от него мрачната атмосфера и добрата продукция, издигайки ги на едно ново ниво. Дори самото име на албума "Lux Mundi", което в превод от латински ще рече "светлината на света" (а не "лукс за мудни", както помислиха някои колеги) напомня за "Solar Soul". Ако щете и обложката напомня отчасти на него. Така че не се водете напълно по странните писания на някои сайтове и списания, които ви обещават едва ли не симфо блек метъл. Е, не че и такъв няма малко, но с около 90% по-малко, отколкото имаше в иначе крайно противоречивия "Above". Затова ви препоръчвам да забравите за миг, че "Above" съществува, да си пуснете наново "Solar Soul", да го изслушате, да си пуснете "Lux Mundi", да се потопите напълно в атмосферата на тези два албума и да усетите сами еволюцията, която претърпяват Samael в този си преход. Няма да ви занимавам с това коя песен как звучи и какво съдържа, за да не ви налагам някакви крайни очаквания, а ще ви кажа само най-важното. А то е, че клавишните отново играят своята голяма роля в музиката на Samael, изведени са на преден план и дават на "Lux Mundi" гореспоменатата невероятна атмосфера, в която да се цопнем задружно. Оттук нататък всичко е въпрос на субективна преценка. Но ако харесвате "Solar Soul" и "Passage", трудно не бихте харесали и "Lux Mundi".

Темпото еднаквее в половината албум.
Дали ще харесате албума зависи много кой "период" на бандата предпочитате.

Автор: Testset