Стил......: Gothic MetalДържава...: Финландия
Лейбъл....: Hype Records
Отнема....: 45 минути
www.myspace.com/officialpoisonblack
Когато Poisonblack блеснаха преди около 5 години с тогавашния си великолепен сингъл "Rush", хората започнаха да се оплакват и да пищят защо Виле се занимава с "такива глупости" и не вземе вместо това да събере наново Sentenced. Сега обаче се чувствам от другата страна на барикадата и ми иде аз да запищя, питайки защо Poisonblack лека-полека започват да звучат като Sentenced в края на кариерата им. Е, не изцяло, разбира се, но особено краят на албума ми навя дости мисли в тази насока. Всъщност "Drive" е един доста хард-рок ориентиран албум, подплътен с множество стилови елементи. Например, веднага след динамичното начало с "Piston Head" и сингъла "Mercury Falling", следва песен, наречена "A Good Day For the Crows", която си е почти чист 80-тарски хард рок с леко буги-буги влияние и откровено блус соло в края. След все така рокаджийската "Maggot Song" пък се насочваме към баладата "From Now-here to Nowhere". Тя освен яко заглавие притежава и невероятен заряд, постигнат най-вече със страхотния глас на Виле, пианото и хоровите беквокали, от които директно настръхнах. Въпреки дължината си от 6 минути, тази песен ми стана абсолютен фаворит в албума, а и ме подсети, че на Poisonblack много им отиват клавишните партии, почти изцяло забравени от тях напоследък. Темпото обаче рязко се вдигна с експлозивната "Sycophant", която е може би най-типичната песен за групата в този албум. От този момент нататък темпото пада и Poisonblack започват да напомнят все по-силно на Sentenced. Или по-точно, на едни повлияни от хард-рока Sentenced. Отново чуваме клавишни (орган във "Futile Man" и клавишно соло в "Scars") и се отправяме към връщащата високото темпо и друга "типична" за Poisonblack песен "Driftwood". Така неусетно минават 45 минути, в които сме чули как Poisonblack успяват да карат ту бързо, ту бавно, някъде между готик метъла, хард рока и дуум метъла, качвайки на стоп дори малко блус. И дано посоката, в която карат (и от кяото казват, че са много доволни) им донесе успех, вдъхновение и... малко повече клавишни. Защото знам със сигурност, че Poisonblack могат и много повече.
+ + + + Плюсове.......:
Стегнат албум, без пълнежи, в който всяка песен има своя задача и свое звучене.
Нямам думи за това колко е прекрасна "From Now-here to Nowhere"!
Изненади като внезапно блус-соло и хорови женски вокали радват много.
Нямам думи за това колко е прекрасна "From Now-here to Nowhere"!
Изненади като внезапно блус-соло и хорови женски вокали радват много.
- - - - Минуси........:
В края Виле почва да звучи много отчаян и депресиран... като в края на Sentenced.
Пианото и клавишните изобщо много им отиват. Уви, използват ги твърде малко.
Пианото и клавишните изобщо много им отиват. Уви, използват ги твърде малко.
Подходящо за фенове на:
Sentenced, Charon, Entwine, To/Die/For и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-
Албумът е невероятен,в момента Sycophant ми е любима,но вероятно до края на седмицата всяка една от песните по ред ще ми бъде любима
Добър албум.На мен ми хареса.Движи се някъде между чистото хеви,готика и хард рока.Виле демонстрира за пореден път,че гласът му отлично пасва на такъв тип музика.Наистина стегнат албум без грам пълнежи.