TODAY'S METAL

Преди да напиша каквото и да е ревю, обикновено чета какво са писали някои чуждестранни колеги (с някои от които дори съм работил). Почувствах се адски виновен, когато разбрах, че почти никой не споделя моето мнение. А именно - негативното. И мисля, че не е като да нямам причини да имам точно такова мнение. Още в самото начало на албума ми се наложи връщам 3 пъти първите 3 песни за да разбера дали тия хора ползват китара или не. Проверих си техниката, да не би в нея да е проблема, но не би. Е, оказа се, че китари има, но толкова приглушени и рехави, че звучаха като някакво досадно пращене на общия фон. Не знам дали всичко това идваше от продукцията или от лошия избор на дисторшън, но чак в "Krakevisa" чух реален, тежък китарен звук, подходящ за банда, имаща претенции да е "метъл". За щастие, нещата в това отношение се оправиха нататък. Дойде обаче странното усещане, че Александър Крул е грабнал юздите на жена си и е решил да продължи жестоката си грешка, която направи с "After the Storm" на Atrocity, превръщайки "Meredead" във фолк-ориентиран албум. Лив Кристин от своя страна е дама с неоспоримо хубав глас, но пичове... средновековният фолк не е нейната стихия. Звучи някак... жалко. Гайди, мандолини и Лив Кристин - ефирна, та се къса. Не знам, на мен чашата ми преля. Разбрахме, че е ефирна, че пее и че е меланхолична, ама то пък всяко нещо си има граница. Ако питам някоя баба, щеше да каже "Абе те туй момиче не го ли хранят бре". Даже и аз щях да се се зачудя, защото милата звучи толкова изнемощяла и трогателна, сякаш не е яла от 3 седмици. Но да оставим нея. Същинският ужас идва, когато към нейното пеене се присъедини Анет Гулдбрандсен, която по някаква странна причина звучи адски фалшиво, особено пеейки на родния си норвежки. Но и нея да оставим. Защото освен всичко, в повече ми дойдоха и фолклорните напеви. На-на-на, думля-думля-да, дай-да-ра-дай, които изобщо не отиват на звученето на групата. Накрая от този 1 час, в който слушах "Meredead" успях да се насладя на не повече от 15 минути. Там, където имаше китари, динамика и логично развитие. Наистина, бавното темпо ме уби. Просто тръпнех в очакване да чуя малко раздвижване, защото наистина ми писна да чакам Лив да се събуди от ефирно-меланхоличния си сън. Тя не успя да направи нищо по въпроса, но пък поне Александър Крул се намеси подобаващо с малко дет-метъл реда в "Sigrlinn" и о, небеса - чуха се дори двойни каси! Дължината на песента обаче напълно неудачно бе изкуствено удължена на почти 9 минути, което насмалко не ми уби добрите впечатления от нея. Други тракове, заслужаващи внимание се оказаха кавърът на Майк Олдфилд "To France", "Empty Horizon" и донякъде "Velvet Heart". Традиционната норвежка "Nystev" също щеше да е в списъка със сполучливи тракове, ако вокалите не бяха толкова обратно-пропорционални на доброто темпо на музиката. Навсякъде в албума пък са наблъскани излишни симфо-партии и хорове, които само изглеждат като нови съставки към получилата се вече манджата с грозде, сол на буци и пържени бухали. Така че, извинете, драги колеги, фенове (между които бих казал, че съм и аз) и приятели, които не сте съгласни с мен, но според моето скромно и никого неангажиращо мнение "Meredead" е един не особено голям, но и не особено малък експериментален провал за Leaves' Eyes. Надявам се, че групата няма да тръгне сериозно по пътя на средновековния фолк и Лив Кристин ще продължи да прави това, което наистина може. А именно - готик метъл.

Много нахвърляни идеи и елементи, които само затлачват нещата.
Неуместно симфо и хорови партии, сякаш поставени ей тъй, просто да има.
Лив пее правилно и хубаво, но прекалено бавно, протяжно, трогателно и ефирно.
Изключително лош избор за китарен звук.

Автор: Zorn