TODAY'S METAL

Една от най-хубавите и същевременно една от най-лошите страни на KMFDM е, че за тях никога не са съществували ограничения. Точно затова Саша и компания (каквато е имал през години) винаги е правил точно каквото му скимне и почти винаги, предполагам изненадващо дори за самия него, реакцията на феновете се е оказвала добра. Явно заради това KMFDM стигат доста далеч в експериментите си и без особени притеснения, албуми на групата са обявявани за "последни". Ако някой си спомня и текста от "Bitches", може да чуе цялата истина за отношението на KMFDM към... всичко. Е, лошо няма, след като пред нас е поредният нов албум, за който поне този път не е казано, че ще е последен. Началото на "WTF?!" ни връща назад във времето с типичен за KMFDM индъстриъл звук, идващ от сингъла "Krank". В леко noise-повлияната "Come On/Go Off" пък можем да чуем дори китарно соло, дело на Коичи Фукуда (китарист на Static-X). Ще прескоча обаче директно към изплашилия ме трак "Take It Like a Man", който се оказа чиста проба диско. Ей тъй, от нищото - диско. Даже не е майтап или нещо такова. Диско. Не че съм толкова изненадан, защото, както казах и по-горе, от KMFDM може да се очаква всичко. И то дотолкова, че вече стават предвидими. Но пък не мога да кажа, че тази "неизненада" беше приятна. За щастие след тази ужасяваща дупка, чиято цел явно е била наистина да си кажем "WTF?!" се задава още малко "добър стар KMFDM" с "Vive La Mort". Песента незнайно защо много ми напомня на саундтрак към 16-битова игра за SEGA и по-специално - за Streets of Rage 3. Ако се чудите какво искам да кажа - недейте. Просто приемете, че правя малко по-странен комплимент. "Panzerfaust" е следващият трак, към който можем да проявим интерес. Аз самият съм изпълнен със симпатии към това име, защото така се казваше "хитовият сингъл" (така и нереализиран) на първата ми банда. И тъй като Panzerfaust е название на противотанкова базука, веднага ми стана ясно защо този трак е толкова тежък и мачкащ. Уви, липсват му малко повече тежки китари, с които можеше да стане тотален размазвач, а и не разбрах зашо Саша пее на италиански, но здраве да е. "Spectre" е друга типична KMFDM песен, след която пък може да спрете да слушате албума. Защото следващата "Amnesia" е отново в този странен диско-дух и дори китарите в средата й не успяват да я спасят, а "Death & Burial of C. R." е просто налудничава поредица от шумове, криещи смисъл, явно разбираем само за доста тесен кръг хора, знаещи кой е лирическият герой (от английска детска песничка) Cock Robin. Общо взето - пореден добър (сравнително) албум за легендите KMFDM, който обаче надали ще ви изненада и впечатли с нещо новаторско или гениално. Саша никога не си е давал голям зор и ще се убедте за пореден път в това. Но пък може би точно в това се крие чара на KMFDM? Решете сами.

Няколко доста сухи и безлични трака.
KMFDM да не ми пробутват диско-помии като "Take It Like a Man". Не им отива.
Никакви изненади, подобрения и новаторство. Един вид - "поредният албум".

Автор: Zorn