TODAY'S METAL

Да си призная, предварителната нагласа, която имах преди да си пусна този албум, бе за много, ама много True Norwegian Black Metal. Не, че съм разочарован от чутото, но единственото, което му липсва е именно тази, да я наречем злоба, която да го направи не толкова... комерсиален. Може, обаче, търсеният ефект да е именно широката публика. Началото е поставено с интро, навяващо твърде много мисли в посока Карл Орф и неговата "Carmina Burana", като бих казал, че повече от интересно виждане е нещо да се нарича химн и то да е с дължина 50 секунди. Впоследствие всичко продължава така, както и започва - във всяко следващо парче се усеща еднаквата линия или по-скоро твърде сходните рифове и мелодии. Трудно бихте различили отделните песни, ако нямаше паузи между тях. Не знам, но идеята наистина да няма, някак ми допадна. Всяка една си има име и, представете си, как отделните думички от него започват да очертават картината - север, планини, лед, битка, легенди, огън, богове, синове, още повече север. Долу-горе изясни ли ви се вече ситуацията? Някои биха казали: не се ли изтърка вече темата. Лично аз не смятам така. При положение, че продължава да вдъхновява творчеството на хиляди (по-вероятно милиони) хора в Скандинавия и не само там, значи - не. Почитта, която се отдава на древността тук, е първостепенна. Затова докато слушате този албум не се учудвайте колко много ще се сещате за други велики творци от нашето време, издигнали в култ историята и митологията на нациите си. Ще спомена само двама - Томас Форсберг, по-известен като Quorthon (R.I.P.) и Terje "Valfar" Bakken (R.I.P.), нататък списъкът клони към безкрайност. Тук зад името Demonaz стои човек, бил част от една друга легенда. И ако интересът ви към този албум и тези личности е вече налице - чуйте го. И слушайки го, поизровете малко история, за да разберете повече за легендата.

Еднообразната музикална линия, която следва.
Липсата на истински Black определено си е минус.

Автор: Nightice