TODAY'S METAL

Започвам директно с откровенията. Е, толкова здрав албум не съм очаквал. Първо ти влиза под кожата, подхвърля те нагоре, след което те тръшва на земята като анаболен кечист. Мина доста време, откакто през 95-та точно по този начин с "Headstones" ми го причиниха за първи път. После го направиха още два пъти (с различен подход обаче), за да се стигне до дългогодишната летаргия от има-няма 11-12 години, запълвана от разпадане, събиране и няколко не лоши, но пък винаги леко разочароващи издания. Сега, дали заради новия си издател в лицето на AFM, или повлияни от нещо друго, вдъхновенията на четиримата шведи са намерили израз в тези нови 10 песни, без да изневеряват на градения десетилетия имидж. Обещавам ви да чуете всичко - от психеделията на 70-те до съвсем модерни течения. Естествено, всичко е облечено във възможно най-тъмните тонове и посолено с ежедневната подправка - смърт. Зная колко мрачно звучи написаното, но за реалността, с която ни сблъсква "Illwill", спокойно може да се каже, че лекарството не е тук в този свят. За да не стане всичко твърде философско, да разведрим обстановката и да погледнем от чисто фенската страна на въпроса - не очаквам много разочаровани от новаторската линия, въведена от Даниел Бренаре и компания. Повече от половината албум е с пъти над нормата за бързи парчета, писани някога от Lake of Tears. Без допълнителни уговорки, чуйте например Midnight Madness (а тя е чак последната) и може би ще се съгласите, че доста групи биха изявили желание да имат такова парче. Накрая ще си позволя един цитат от едноименната и заглавна песен, с който нядявам се, няма да ви върна съвсем в тъмната част на това ревю: "...can’t wake, I hang my mistakes, cold fact, my life will always be black,
death race, a bitter place, cold, black, fucked". Мрачно, нали?

Откровени текстове, които лесно биха могли да доведат някого до депресия.

Автор: Nightice