Държава...: Англия
Лейбъл....: Frontiers Records
Отнема....: 69 минути
www.myspace.com/whitesnake
Ужасно, ужасно трудно е да се правят оценки, да се окачествяват или каквото и да е друго, институции като Whitesnake. Съгласните и несъгласните винаги ще бъдат много. Затова ще опитаме в съвсем независим и кратък диапазон да помогнем и на едните и на другите, изразявайки това, което смятаме ние тук. Като за начало и по правило за албумите на Whitesnake отварящото парче винaги е размазващо, с безброй препратки назад в годините, с носталгия и нарастващо очакване какво следва нататък. Ще ви кажа с една дума - Blues, под каквато и форма да си го представяте - ще го получите. Понякога сладникав, в следващия миг съвсем откровено рокаджийски, дори на моменти прикрит зад вечно струящата съблазнителност на мистър Ковърдейл, винаги изглеждащ в пълна готовност да покаже бялата си змия на някоя фенка с оскъдно облекло (дург е въпроса дали още може на тия годинки, но да не се отплесваме). Без значение, всичко тук е пропито от идеята "Ние сме Whitesnake, такива, каквито сме били винаги". Едва ли някой е очаквал и нещо друго. Това обаче може да се разглежда двустранно. От една страна надали някой фен на Whitesnake от 20-30 години иска любимците му изведнъж да започнат да си правят експерименти, но от друга - нито едно парче във "Forevermore" няма да ви изненада. Ковърдейл вади голям глас и сякаш даже задобрява с годините и прочее и прочее. Но дали и преди не сме чували същото това нещо? И дали не го чуваме вече толкова много десетилетия? Изобщо, какво да очакваме? Ами... рок, братче. Рок до дупка, както винаги. Разтапящите сърцето по-бавни парчета (нарочно не ги наричам с изтърканото наименование „балади”) пък няма как да не ви накарат да блуждаете из прашните дебри на съзнанието си и да ви напомнят за неща, които обикновенно си спомняме с думите "първият път" (особено по-дъртите измежду вас). В края на краищата, можем цял ден и цяла нощ да си говорим добър ли е този албум или не и да му търсим кусури и висини. И ще намерим много и от двете. Защото концепцията за един албум на 34-годишна група, изграден върху фундамента на статуквото й, налагано десетилетия, е нещо както прекрасно, така и отегчително. Следователно, остава възможността за пропусналите да наваксват, а за всички останали - просто да се изкефят на рок с екстра качество. И за финал - ако сте фен на групата ще е истинска срамота да не си купите този албум, особено когато знаете, че излиза и на българския пазар с направо смехотворната цена от 14 лева!
+ + + + Плюсове.......:
Ако не бяхме 2011-та, вероятно този албум щеше да покори класациите.
Дъг Олдрих е уникален китарист - доказва го за пореден път.
Ковърдейл е голям. Не е нужно да ви убеждавам в това, нали?
Гответе се за концерт!
Дъг Олдрих е уникален китарист - доказва го за пореден път.
Ковърдейл е голям. Не е нужно да ви убеждавам в това, нали?
Гответе се за концерт!
- - - - Минуси........:
Еднакво темпо в огромна част от албума.
Можеше да не се самокопират толкова...
Нито стъпка встрани от утъпканата пътека.
Можеше да не се самокопират толкова...
Нито стъпка встрани от утъпканата пътека.
Подходящо за фенове на:
Deep Purple, Scorpions, Cinderella, Bon Jovi и др.
Автор: Nightice/Zorn
-=N/A=-
0 Response for the "Whitesnake - 2011 - Forevermore"
Публикуване на коментар