TODAY'S METAL

Случвало ли ви се е да харесвате дадена банда в продължение на година и когато ви попитат за нея дори да не можете да  й произнесете името? На мен ми се е случвало и вярвам, че разбирате защо, съдейки по заглавието на това ревю. Kotiteollisuus (няма да ви казвам пък колко време копирах името, защото никога не го пишех правилно) обаче са една много специална и различна от всичко останало банда, не просто защото имат сложно за произнасяне и писане име. В тези 20 години, през които съществува, домашната индустрия (превод на името им) на групата произведе 10 албума и днес, явно по случай 20-годишнината, издава своя 11-ти (и едноименен) такъв. В него са излети меланхолията, враждебността и цялото това сърдито звучене, които направиха групата толкова популярна не само в родината им, а и извън нея в последните няколко години. Албумът е осезаемо по-мрачен и бавен от предшествениците си, като на места дори бие директно на дуум метъл. Както казах обаче, зад този семпъл меч стои всяко от лицата на групата през годините, така че няма как да не чуете и от онези забиващи, мощни и същевременно мелодични тракове, каквито само Kotiteollisuus (сам го написах!) могат да направят. Това е то, в общи линии. Забавеното темпо, ултра-ниско настроените китари и мрачните клавишни, изсвирени от небезизвестния Туомас Холопайнен (Nightwish) може да ви навеят не особено щастливи чувства и да ви накарат да се замислите дали това не звучи като прощален албум (дано не, защото наистина звучи така), но и да искаме, няма за какво да се сърдим на Kotiteollisuus, защото те и без нас са достатъчно сърдити. А в този албум ще разберете точно колко са сърдити на света. Може би малко в повече...

Автор: Testset