TODAY'S METAL

Dr. Acula не си играят с търпението на феновете. По-малко от година след издаването на "Silver Lipped Operator of Bullshit", страшно дяволитите, талантливи, остроумни и стилово разкрепостени нюоркчани ни доставят новото си отроче, което фактически не представлява нищо по-различно от предишните им творби - ниско-настроени китари, екстремни вокали (писъци, крясъци, викове, "грутхежи", орки и прочее), брейкдауни, бийтдауни, огромна доза хумор и... електронни елементи. На първо слушане прави голямо впечатление, че повечето песни започват с откъси от филми, които представят като цяло "horror" тематиката на албума, но тъй като е поднесена със свежа доза хумор не звучи детински или прекалено trve deathmetalz \m/.От технична гледна точка "Slander" отговаря на стандартите за модерна музика - пинизчийски китари, тук-там някой неравноделен такт и изобщо плътни барабани с точността на швейцарски часовник. Продукцията е типична за един модерен -core албум - полиран звук, радваща ухото дигиталност, никакви излишни шумове и бас китара, която присъства почти само на теория. Разнообразието пък е както най-голямото предимство на албума, така и най-големият му недостатък. В един момент става огромно струпване на клавири, електронни семпли, крещене, дисторжън и чинели, където дизонансът достига нетърпимо ниво и тези 40 минути започват да текат мъчително бавно. Затова е препоръчително "Slander" да бъде съчетан с добра компания и не много високи децибели, защото от "парти албум" може да се превърне в напълно противоположното и да предизвика полуневежи коментари като "махни я тая шумотевица уе". Като за финал - личи си, че Dr. Acula е банда, която се забавлява с това, което прави и не се взема много насериозно. Не взимайте и вие много насериозно „Slander“, пуснете си 2-3 песни, покуфейте на воля, посмейте се, вземете си светещи пръчки и си направете деткор-парти у някой авер.

След един момент започва да става доста едноорбазен.
Брейкдаун. Брейкдаун. Гррр! Брейкдаун.
Лесно забравим като цяло.

Автор: Roshko