TODAY'S METAL

Като за начало бих искал да кажа, че винаги изпитвам голям респект към всичко, направено с желание и сериозен подход и точно заради това уважавам работата дори на групи, които не харесвам. Случаят с Crimfall не е точно такъв, защото са ми симпатични. За тях си казах "имат потенциал", чувайки дебютния им албум и искрено се надявах този му наследник да оправдае очакванията ми и да разгърне целия потенциал на бандата. Е, не стана точно така. "The Writ of Sword" звучи като 11-тият албум на банда, която вече е изчерпала всичките си идеи и е решила да отдаде заслужена почит на любимия си сезон (и преобладаващ такъв в Скандинавия) - зимата, просто защото няма какво друго да измисли. Определено не трябва да е така. Но да не бъда голословен. Да речем, че откъм продукция нямам никакви забележки - всичко звучи добре записано, добре изсвирено и добре мастерирано, а добрите оркестрации дават допълнителна сила на общото звучене. Проблемите са други. На първо място - така нареченото от мен (и от някой преди мен) "нагряване на пикня в епруветка". 40 минути чаках нещо в този албум да се случи и чак накрая въпросното нещо се случи чак в последната песен. Преди това изтърпях едно напълно ненужно 2-минутно интро, две песни, водещи наникъде, една ненужна интерлюдия и още две измъчено дълги песни. В крайна сметка албумът се свежда до 7 истински песни със средна дължина от около 6 минути, в които цялата свежест идва от страхотната им вокалистка Хелена Хаапаранта и оркестрациите. На второ място не мога да не отбележа и болезнено дългите пасажи, в които чуваме само инструментал без вокали и които карат албума да изглежда двучасов. Е, това, което са искали от Crimfall, са го постигнали и вярвам, че са доволни от резултата, за което имат моя респект. Не знам обаче дали на нас, феновете не ни поомръзна от финландски групи, чиито дискове при отварянето им лъхат на виелица и на бели мечки, особено когато иде реч за нещо средно между Turisas, Moonsorrow, Eluveitie и Battlelore едновременно. Защото това е, което ще чуете в "The Writ of Sword". Това е, което чувам и аз. Не чувам Crimfall и не мисля, че успяват да убедят някого, че вече са група със собствено звучене и собствен облик, въпреки няколкото неоспоримо силни момента, които този албум притежава. 

Прекалено муден албум.
Влиянието на Turisas, Moonsorrow и Battlelore не е лошо, но правят групата безлична.
Огромни пасажи, в които не се случва абсолютно нищо.
Ненужно удължени песни и още по-ненужни интро и интерлюдия.

Автор: Zorn