Стил......: Melodic Death MetalДържава...: Финландия
Лейбъл....: Universal Music
Отнема....: 36 минути
www.myspace.com/childrenofbodom
Цял ден слушам този дългоочакван и изтекъл капка по капка в интернет пространството нов албум на Children of Bodom. Проблемът е обаче, че не го слушам цял ден защото е страхотен, а защото е толкова безличен и сух, че постоянно се разсейвам и забравям, че изобщо слушам нещо. Защото "Relentless Reckless Forever" звучи така, сякаш Алекси и компания са се разплули на 2-3 дивана в една разхвърляна стая и с много неохота и досада са записали 9 песни за албум, който трябва да издадат по договор. Даже виждам самата случка! Петимата са седнали в студиото и се чудят какво да правят. "Айде да запишем албум, че Universal настояват", казва Алекси. "Мръъъън", казват другите. "Айде, айде, почваме", казва Яне (не Янев) и грабва клавира. "Как ще звучи", пита някой. "Дай да се правим, че искаме да е олд-скул, ама да има нещо и за 14-годишните, та да има що да пльоцаме по концертите", отговаря друг. "Айдеее! Тири-дири мяу мяу мяяяяу" и хоп - готов албум. Сори, ама не на мене тия. Иде ми да си прибера всичките им тениски на дъното на кашона и да не ги вадя никога! И то не защото албумът е толкова лош. Просто... няма енергия и звучи адски вяло. Добре е изсвирен, има готини траш-елементи, адски хубави сола, хубави клавишни, дори в няколко песни го има и онзи дух, с който някога ме грабнаха като фен! Обаче тия мелодии сякаш вече сме ги чували неведнъж от същата група. И ако се замисля (както правим тук) дали щях да стана фен на групата (какъвто съм!), ако това беше дебютният им албум, честно ви казвам - нямаше. Защото с времето качеството на музиката на Children of Bodom става все по-обратнопропорционално на количеството грим и лак по лицето и ръцете на Алекси Лайхо. Тотално заплювам песни като неудачната почти колкото името си "Pussyfoot Miss Suicide" и убер-скучния, изсмукан от пръстите и сякаш направен за крайно пъпчиви малолетни момиченца сингъл "Was It Worth It?", в чиито клип разни батковци скачат със скейтчета насам-натам, а самият батко Алекси е секси, as always. Ми... не знам, хора, ама май не си "worth it". От уважение към всичко, което тази група умее и е показала през годините няма да слагам оценка на този албум. Дано вие го харесате, защото все пак групата го е казала - "това е най-добрият албум на бандата за всички времена". Решете вие, сами за себе си. Аз не искам да влизам в словесни дуели, спорове и полемики, нито да влияя на мнението ви. Просто излях моето.
+ + + + Плюсове.......:
Никакви забележки относно качеството на музикантите и страхотните им умения.
Няколко песни, с които показват пълната си (и доста голяма) сила.
Страхотни сола, спор няма!
Няколко песни, с които показват пълната си (и доста голяма) сила.
Страхотни сола, спор няма!
- - - - Минуси........:
Почти целия албум звучи много насилен и измсукан от пръстите.
Няколко от най-слабите песни, които групата някога е правила са тук.
Толкова е безличен, че едвам си спомних, че изобщо съм го чул.
Няколко от най-слабите песни, които групата някога е правила са тук.
Толкова е безличен, че едвам си спомних, че изобщо съм го чул.
Подходящо за фенове на:
Norther, Arch Enemy, Kalmah, In Flames и др.
Автор: BGMario
-=N/A=-
Честно казано аз мислех, че съм се повредил, но имах чувството, че слушам Пойзън с малко по дрезгави вукали, но явано не съм единствения. Тази група въобще не трябва да се коментира, но уви и за жалост се изложиха. Не рабраха тия финландци, че американците искат да ги съсипат ама те лъмтят за пари и слава и това е!. Та те са по-известни в БГ отколкото в тяхната им страна и дори Америка още от първия им албум. Много много жалко.
Слабичко!!! Перфектно изсвирено, перфектно озвучено и абсолютно безидейно.
Are you dead yet беше къде, къде напред. Bloodrunk не го коментирам, защото и там май повече са пили отколкото писали музика.