TODAY'S METAL

Списанията се скъсаха да хвалят този албум, поради което го очаквах с огромно нетърпение. Като фен на бандата от самото й създаване до днес няма и как да е другояче. Малцина обаче знаят и малцина вече помнят (за което групата адски гаднярски се погрижи), че в оригиналния състав на бандата сегашният вокалист беше барабанист, а зад микрофона беше човек, наречен Мики Моно. През 2006-та той бе изгонен от Mono Inc., след което повече от половината песни от дебютния албум на групата (с неговия глас) бяха преправени и изпяти "на нов глас" от заелия мястото зад микрофона бивш барабанист Мартин. Групата започна да се прави, че първият албум никога не е съществувал и че в нея никога не е стъпвал някой си Мики Моно. Цялата инфорамция за него бе заличена от сайта им и почти всички възможни интернет връзки. За последен път името му се появи на сайта в двуредова новина (до снимка от 150 пиксела), хладно отбелязваща трагичния факт за неговата смърт (+ съболезнования на семейството му). Фенът на екстремните усещания Мики се разбива с моторен парапланер в Майорка, като това не е първата му катастрофа с машина. Този път обаче изходът е летален. Казвам ви всичко това, защото искрено се надявах Mono Inc. да спрат да се правят на тотални задници и да напишат поне една песен за някогашния си събрат. Сред 4-те балади в албума обаче не чух нищо конкретно по случая. Но наистина, нека погледнем "Viva Hades", защото това все пак трябва да е ревю, а не биография с елементи на упрек. Албумът заслужава повечето от похвалите, които отнася в немските списания, бивайки една от най-зрелите творби на групата до днес. В типично свой стил, който надали някой фен може да сбърка, момчетата (и момичето) са направили поредния си зарибяващ, атмосферичен, ритмичен и затананикващ се албум в кариерата си. Проблемът на "Viva Hades" е, че в него групата сякаш копира себе си. Въпреки "завръщането" на по-осезаемите електронни елементи, в албума има песни като "When All My Cards Are Played", които вече сме чували под друго име. Или, да сме по-конкретни - "Flies" от дебютния албум "Head Under Water". Този факт допълнително ме подразни защото отново е направена "на нов глас" (този път поне и с нов текст) песен от дебюта, изпята оригинално от Мики Моно. И така отново групата показва пълно неуважение към човека и изобщо към миналото си. Всичко това ме спира от възможността да дам адекватна оценка на албума. Ето, казвам ви - хубав е сам по себе си, чуйте го ако харесвате добрия готик рок. Ще се учудите колко страшно зарибяващи парчета има вътре. Оттам нататък обаче не питайте мен. Е... това е то. Почивай в мир, Мики! † Някои от нас няма да те забравят, колкото и да се опитват бившите ти колеги да стане така...

+ + + + Плюсове.......:

Отблъскващо неуважение към миналото на групата и паметта на Мики Моно.
Цели 4 балади... това е прекалено много за албум от 11 песни.
Лесно забравими парчета.

Автор: Testset

-=5.5/10=-