TODAY'S METAL

Jag Panzer винаги са били от групите, към които съм изпитвал някакъв по-особен вид уважение. И когато се появи нов техен албум , завишавам очакванията си. И така вече 17 години, откакто за първи път се сблъсках с тях. Обаче май за пореден път постъпвам грешно. Последният (или вече предпоследен) такъв излезе преди седем години. Доста време. За съжаление, и този път не е по различно. Не мога да се примиря как успяват всеки път да го докарат до 3-4, маааксимум 5 хубави парчета и другото да е пълнеж, подплънка или както искате го наречете. Не го заслужават. Щеше да бъде прекрасно, ако беше обратното. Такова ударно начало с "Condemned to Fight", че си казваш Уау!". Да, ама не! Прескочете чак до "Call To Arms", "Cycles" и "Overlord". Предполагам, няма да го направите, за да усетите разликата. Силната част на този албум е средната, където парчета с различно темпо са подредени с мисълта да разпалят огъня в слушателя. И почти успяват да го сторят. Няма обаче как вкуса от усещането, че всичко вече сте го чували многократно, да не остане. Твърде натрапчив е. Музикантите са перфекционисти (съставът е почти оригиналния от създаването му до днес) и няма място за съмнение, че детайлите са изпипани. Звукът е на ниво, плътно звучащата китара и мекия глас на Harry "The Tyrant" Conklin (може би хоровите напеви идват няколко идеи в повече) са неща, повече от достатъчни, за да бъде тази музика приета положително. Ако решите да прослушате албума, ще намерите своите добри и лоши страни. Все пак, за себе си знам, че харесвам тази банда и затова ще продължавам да й гласувам доверие, било то и неоправдано в последствие.

Автор: Nightice