От/Год: Швеция/Дания, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
И преди сме обсъждали темата, че Amaranthe са кошмарът на праволинейния метъл фен. И няма как да е иначе - не всеки ден изскача група, съчетаваща модерен мелодет с поп, електроника и скандинавски евроденс. Група, която има и цели трима вокалисти - Джейк (чисти вокали, познат ни и като вокалист на Dragonland), Анди (крясъци, познат ни от Within Y) и ослепителната Елиз Рид, чийто глас е не по-малко красив от самата нея (позната ни и от работата си с Kamelot, както и от появата й като заместничка на Анет Олзон за няколко концерта на Nightwish).
Мненията за Amaranthe са полярни - едни ги имат за новото лице на (р)еволюцията в метъла, а други се вайкат "Къде отиде добрият стар метъл" и сипят огън и жупел върху евро-метъл шесторката. Аз, като един стремително обективен, но пристрастен тип, съм от първата групичка. Не че нещо, но добрият стар метъл никъде не е отишъл и продължава да съществува непоклатим, докато леко встрани от него групи като Amaranthe се опитват да разбият статуквото и да не звучат "както трябва", а както искат. "The Nexus" е новото доказателство за това - футуристичен албум, в който Amaranthe отново преминават жанровите граници, създавайки хибрид, за който да се говори с години. Лириките в него пък се въртят около технологичното бъдеще, трансхуманизма и еволюцията (все интересни теми за Deus Ex феновете като мен), докато чисто музикално се залага на успешната формула от дебюта - 12 песни, всяка от които с висок хитов потенциал.
Ще излъжа, ако кажа, че "The Nexus" не прилича (доста) на предшественика си, но в случая това не е проблем, тъй като Amaranthe са далеч от изчерпване и могат да си позволят още 1-2 албума с такъв материал. Те взимат правилното решение да ни дадат още от това, което харесахме в дебюта им и аз не мисля да се оплаквам от това. Няма как да го сторя, след като албумът започва с енергично парче като "Afterlife" (в духа на Sonic Syndicate), продължи с мелодичната "Invincible" (напомняща за "1.000.000 Lightyears" от предния албум) и направи хеттрик с хитовия сингъл "The Nexus". Енергията от буйното начало не си отива и прелива в песни като "Stardust", баладата (и втори сингъл) "Burn With Me" и убийствените, забиващи се като пиявици в мозъка "Mechanical Illusion" и "Razorblade". "Electroheart" обаче директно ни хвърля в тъча с откровено евроденс звучене. Тя ме подсети, че като малък нямах стилови граници и на една касетка имах записани както "Зона 967" (да видим кой го помни), така и няколко песни на E-Type (който също е метъл фен). Тогава като далечна мечта си представях как един ден някой ще направи нещо средно между неговата музика и метъл. И ето, че Amaranthe го направиха! Добре де, не е много "метълско" да се радвам на това... Затова да речем, че се радвам повече на китарните сола? Те поне заглушават всяко съмнение на тема "Тия мoгaт ли да свиpят".
Критиката лесно може да съсипе "The Nexus", защото хем не влиза в рамките на "истинския" метъл, хем е доста близък по звучене и идеи до дебютния "Amaranthe", което го прави предвидим. Но както казах и горе, да се повтори формулата на супер успешния дебют е най-правилното решение. Нека имаме и предвид, че за създаването на толкова запомнящ се албум, пълен с хитови и бързо забиващи се в главата песни са нужни умения, смелост и напълно освободена музикантска мисъл - комбинация, която малко групи притежават. Точно затова "The Nexus", независимо как бива приет, е истинско събитие в метъла за 2013-та. Така де, време беше някой да помисли и за феновете на този тип метъл експерименти. Останалите си имат достатъчно.
+ + + + +
Запомнящ се, моментално запяващ се, супер енергичен и абсолютно хитов албум!
Перфектен контраст и същевременно перфектен баланс между модерен метъл и поп-елементи.
Изчистен, кристален, добре продуциран и просто превъзходен саунд.
Ниски и тежки китари, сола, масивни електронни лийдове/арпежи, завиден вокален синхрон.
Веднъж харесаш ли този албум, има вероятност да го въртиш месеци наред.
Перфектен контраст и същевременно перфектен баланс между модерен метъл и поп-елементи.
Изчистен, кристален, добре продуциран и просто превъзходен саунд.
Ниски и тежки китари, сола, масивни електронни лийдове/арпежи, завиден вокален синхрон.
Веднъж харесаш ли този албум, има вероятност да го въртиш месеци наред.
- - - - -
Прилича на предшественика си, което го прави предвидим.
Някои припеви звучат сходно един с друг.
Определено няма да се хареса на по-праволинейните метъл фенове.
Някои припеви звучат сходно един с друг.
Определено няма да се хареса на по-праволинейните метъл фенове.
IF YOU LIKE
Dead By April, Escape The Day, The Unguided, Sonic Syndicate, All Ends и др.
Автор: Testset
[9/10]
ааааааааа!!!!!! откъде го имате?!?!!????!? нали албума излиза на 25 март???????
Дано тоя път някой го издаде в България, щото ако е толкова добър, колкото го описвате, ще си го купя със сигурност! Месец и нещо как ще изтрая само не знам.
Не мислех, че може да има по-голям шит от Amaranthe - Amaranthe -> е явно може ...
Е са вече немам търпение да го чуя!! Дано наистина не са се променили - така си ги харесвам!!
гледам две ревюта и не знам кой на кого е прреразказал- вашто е от по рано но вие си сменяте датите ако искате затова не ви вяррвам. сори за грешките но пиша от тел.
Съжалявам, но изобщо нямам представа за какво говориш... :-/
Много ми се искаше да оставите първото мнение за новия албум на Amaranthe на Zorn. Така де, щеше да е интересно да се види мнение в развитие, ако ме разбирате :)
За албума - поне аз изобщо не останах разочарован. Склонен съм да мисля, че стария им албум беше с една идея по-добър, но само с една идейка ;) Песни като Afterlife, The Nexus и Razorblade просто нямат еталон, а интересната акустична версия на Burn With Me, всъщност ми хареса повече от оригинала :D (като приятна изненада в края на албума).Като "слаби", или по-скоро "не толкова добри" песни ми се сториха Mecanical Illusion и Transhuman с леко глуповатия си текст на някои места (пак, по мое мнение!). Като цяло-една от най-приятните изненади за този месец, а може би и за тази година :)
Поздрави на екипа.