Държава...: Германия
Лейбъл....: Out of Line
Когато Херман Остфронт (Патрик Ланге) напусна Tanzwut преди 3 години, в NDH средите се заговори за новия му eлeктро метъл проект. Феновете бързо започнаха да се събират и да искат нещо "по-рамщайнско". Разбираемо. Неведнъж съм казвал, че феновете на немскоезичния индъстриъл метъл нямат особено голям избор в последните години, а и всеки такъв може да потвърди, че му липсва средата на 90-те, когато Rammstein издадоха най-култовите си албуми, революционизирали NDH течението. И наистина, Ostfront напомнят точно за онези времена. Но макар и осезаемо повлияни от Rammstein, за копиране не може да става дума, освен ако не смятате, че "всичко на немски с китари и електроника е Rammstein".
И докато Tanzwut постепенно затънаха до ниво "посредствен средновековен фолк с гайди", Ostfront набра популярност и ето, че дори стигна до своя дебют. Дебелият пласт електроника, опростените тежки китари, маршовият ритъм и ниските, плътни вокали на Херман, които ни лъхват още от отварящата "911", ни дават сравнително ясна идея за музикалната насоченост на албума и групата изобщо. Подобни са елементите и в другите традиционни NDH песни - опростената "Heimat Erde", мрачната "Ich Liebe Es", мачкащата "Gang Bang" (със запомнящия се хоров напев "... gang bang - alle für eine..."), агресивната (и може би най-силна в албума) "Heimkind" и вече познатата ни "Fleisch". Другите тракове са построени по малко по-различен начин. Така например, "Dein Kanal" се откроява с повече оркестрации, "Ein Alter Mann" (започваща със странно позната мелодия) и "Nur Für Dich" са балади, "1+1" има далечен Tanzwut-ски привкус, а затварящата "Denkeleid" е епичен трак, сякаш изсвирен в духа на "Reise, Reise". Озаглавената на руски "Давай Давай" пък всъщност си е на немски, но в припева й се използва въпросната руска фраза, което е обяснимо с факта, че именно в Русия има много фенове на немскоезичния индъстриъл метъл. Песента, уви, е може би най-слабата в целия албум. Мощният глас на Херман обаче компенсира почти всички недостатъци на албума.
Честно казано, няма да ви е никак трудно да прецените дали "Ave Maria" ще ви допадне или не. Феновете на жанра трудно ще останат недоволни, а тези от вас, които досега не са се сблъсквали с повече от една немскоезична банда - Rammstein например - вероятно ще обявят Ostfront за тяхно копие. Впрочем, дори аз бих се съгласил за някои отчетливи прилики, но както казах и горе - копиране няма. За по-задълбочените фенове обаче, този дебют дава нови надежди за бъдещето на този на пръв поглед лесен тип музика, в който обаче е много трудно да се откроиш. Ostfront частично успяват, но съм сигурен, че могат и повече. Има накъде.
И докато Tanzwut постепенно затънаха до ниво "посредствен средновековен фолк с гайди", Ostfront набра популярност и ето, че дори стигна до своя дебют. Дебелият пласт електроника, опростените тежки китари, маршовият ритъм и ниските, плътни вокали на Херман, които ни лъхват още от отварящата "911", ни дават сравнително ясна идея за музикалната насоченост на албума и групата изобщо. Подобни са елементите и в другите традиционни NDH песни - опростената "Heimat Erde", мрачната "Ich Liebe Es", мачкащата "Gang Bang" (със запомнящия се хоров напев "... gang bang - alle für eine..."), агресивната (и може би най-силна в албума) "Heimkind" и вече познатата ни "Fleisch". Другите тракове са построени по малко по-различен начин. Така например, "Dein Kanal" се откроява с повече оркестрации, "Ein Alter Mann" (започваща със странно позната мелодия) и "Nur Für Dich" са балади, "1+1" има далечен Tanzwut-ски привкус, а затварящата "Denkeleid" е епичен трак, сякаш изсвирен в духа на "Reise, Reise". Озаглавената на руски "Давай Давай" пък всъщност си е на немски, но в припева й се използва въпросната руска фраза, което е обяснимо с факта, че именно в Русия има много фенове на немскоезичния индъстриъл метъл. Песента, уви, е може би най-слабата в целия албум. Мощният глас на Херман обаче компенсира почти всички недостатъци на албума.
Честно казано, няма да ви е никак трудно да прецените дали "Ave Maria" ще ви допадне или не. Феновете на жанра трудно ще останат недоволни, а тези от вас, които досега не са се сблъсквали с повече от една немскоезична банда - Rammstein например - вероятно ще обявят Ostfront за тяхно копие. Впрочем, дори аз бих се съгласил за някои отчетливи прилики, но както казах и горе - копиране няма. За по-задълбочените фенове обаче, този дебют дава нови надежди за бъдещето на този на пръв поглед лесен тип музика, в който обаче е много трудно да се откроиш. Ostfront частично успяват, но съм сигурен, че могат и повече. Има накъде.
+ + + + +
Типичен немскоезичен електро метъл, какъвто NDH феновете винаги чакат на нокти.
Напомняне за най-добрите години на NDH течението.
Тежки китари, много електроника и плътни ниски вокали, перфектни за тази музика.
Нова надежда за бъдещето на жанра!
Напомняне за най-добрите години на NDH течението.
Тежки китари, много електроника и плътни ниски вокали, перфектни за тази музика.
Нова надежда за бъдещето на жанра!
- - - - -
И за други групи съм го казвал, но... и тук сравненията с Rammstein са неизбежни.
Някои тракове правят впечатление с крайно опростени композиции.
Някои тракове правят впечатление с крайно опростени композиции.
Подходящо за фенове на:
Rammstein, [die!], Tanzwut, Eisbrecher, Stahlmann, Schacht и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-
Да, HEIMKIND, е най-доброто парче, макар практически да представлява римейк на SONNE на RAMMSТEIN в по-забързано темпо.
Не, ДАВАЙ, ДАВАЙ не е най-слабото, а второто (и последно) добро парче в албума. Хайде, нека добрите парчета за три, ако прибавим и FLEISCH.
Като цяло, слаба и недоизпипана продукция - очевидно е бързано с издаването на албума. OST FRONT е просто един трибют на RAMMSTEIN, при това не от най-добрите, каквито са примерно VOLKERBALL.
Ама понеже сме ендехартисти, какво да правим, ще ги търпим - и в ума си, и на харда :)