TODAY'S METAL

Стил......: Alternative Metal

        След 3-годишна пауза, Staind се завръщат със своя седми студиен албум, озаглавен с адски креативното заглавие  "Staind". Всъщност, първоначално идеята била албумът да се казва "Seven", както 80% от групите кръщават седмите си албуми, така че можем само да спорим кое от двете бъка от повече креативност.
        Но стига нездрав сарказъм. Това, което предлагат на своите слушатели Staind в този си албум, може да се каже, че е също толкова оригинално колкото и заглавието на тавата им, но все пак огромния опит натрупан през годините си казва думата и метълягите от далечен Масачузетс са издали един доста сносен албум, който навява не една и две препратки към ню-метъл миналото на бандата - тогава, когато жанрът беше в разцвета си (преди около 10 години).
        Още с откриващата песен "Eyes Wide Open" ще ви стане ясно за какво иде реч - безкомпромисен алтърнатив/ню-метъл, с опростени рифове и яко дране от страна на Арън Люис. Първото парче е едно от най-забележителните и ще ви вкара набързо в атмосферата. Ако го съпоставим с първия сингъл от тавата - "Not Again" - то определено щеше да бъде по-удачен вариант като за представяне. Но както и да е. Останалите 8 песни няма да предложат нещо кой знае какво по-различно - първата част от "Staind" е малко по-мелодична, с по-бавно темпо, но пък за сметка на това в нея изпъква гласа на Люис, пък и припевите са много готини и лесно запомнящи се. За справка - "Throw It All Away" и "Wannabe". Във втората половина на тавата нещата стават с една-две идеи по-тежки, като първата песен от нея "Take a Breath" го доказва, макар да не е нещо особено, изключвайки готиното, рядко срещано явление в албума - солото. "The Bottom" също не е лоша песен, но отново е доста незабележима. Тя всъщност бе първата официално представена от този албум, в саундтрака на последния "Transformers". И напук на еднообразното и на моменти дори досадно темпо, Staind избухват в последните десетина минути от тавата! Последните 3 песни са просто убийствени - "Now" се включва на висока скорост с готино интро, раздвижващ ритъм и страшно зарибяващ припев, а включеното соло е доста добра подправка към цялостната картина. "Paper Wings" пък е най-безкомпромисната и агресивна песен в албума - с включването си Арън ви забива злостен шамар и започва яко дране, със забиващ се в мозъка рефрен. И финалът! Той е... ами, елегантен - няма крещене, няма режещи рифове, няма и барабани. За сметка на това на фона на мелодичен китарен акомпанимент (с едно умело вмъкнато соло) Люис си излива душата - палци горе, готина идея, навяваща спомени за старите времена, ако щете. И ако си падате именно по тези времена, най-добре кажете "сбогом" на доскорошния барабанист Джон Висоцки, който макар да е записал албума с бандата, вече официално не е част от нея. Негов официален заместник в групата няма, но за предстоящите турнета ще го замести Сал Джианкарели (като пък да съм го чувал).
        И тъй, седмият албум на Staind, макар и да не блести с нещо новаторско и отвяващо, по един убедителен и зарибяващ начин ви подтиква да го чуете и да си го купите. Ако сте фен - не би било лоша идея, но ако преди не сте харесвали бандата, едва ли ще намерите нещо, с което тя да ви спечели днес

Без компромиси откъм саунд и продукция.
Арън разкрива на воля страхотните си вокални възможности.
Няма да откриете наистина слаба песен.

Disturbed, Drowning Pool, Crossfade, Papa Roach и др.